May 2, 2008, 10:21 AM

Асоциация

  Poetry
815 0 18
Светлините изгасяха мрака.
Булеварда превърна се в плаж
и коли като прилив заляха
с много нерви и малко багаж.

Вълнолома минутно растеше.
Светофара ненужен бе фар.
Тъмнината бе бряг и зовеше...
Морски бриз със бетонен загар.

Вместо гларуси, клаксон пищеше
и ръмжаха мотори сърдити.
Вместо йод, на гориво смърдеше
и лютеше солено в очите...

Мъдро утрото чакаше кротко
и с надежда, дано да не види
ежедневната морска жестокост,
от разбити рапани и миди...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...