20 февр. 2015 г., 21:04

Атаката на Пролетта

530 0 0

Атаката на Пролетта

Щурмуват силите на Светлината,
понесени от южни ветрове.
Зеленото пълзи по планината
и гони белите ни върхове!

О, схватката е горе в планината.
От канонадата пълзи мъгла.
"Дерат се Ризите на планината..."
Шурти отприщилата се вода!

Надяваме се всички на победа...
И чакаме със трепет Пролетта.
Небето синьо влюбенo ни гледа -
разхубавява се сега света!

И вятъра раздува хоризонта.
Наоколо мирише на цветя!
На най-високото ще стигне фронта...
Депресията ни ще отлети!

В душата ми пак сокове напират!
Бунтува се събудената кръв!
И радости гърдите ми събират,
готов съм да закрача пак на път!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...