12 мар. 2012 г., 10:18
Атина
Бях силна досега. На колене
не паднах ни веднъж насред тълпата.
Не сетих студ, ни жажда. Рамене
не сведох да посрещна самотата
и дръзка бях, и смела, неуморна.
В любов не вярвах. Спъвах се и падах.
Посрещнах с ярост гневната Горгона,
в безброй войни проливах кръв и страдах.
Сред свои – чужда, с многото – сама,
проклета слава все пред мен вървеше.
Пося в сърцата злоба завистта, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация