Атина
Атина
Бях силна досега. На колене
не паднах ни веднъж насред тълпата.
Не сетих студ, ни жажда. Рамене
не сведох да посрещна самотата
и дръзка бях, и смела, неуморна.
В любов не вярвах. Спъвах се и падах.
Посрещнах с ярост гневната Горгона,
в безброй войни проливах кръв и страдах.
Сред свои – чужда, с многото – сама,
проклета слава все пред мен вървеше.
Пося в сърцата злоба завистта,
нерада бях и тъжно все ми беше.
Не сетих радост, нито ласка мила
и мислех, че животът е борба.
Ала съдбата, дар за мене скрила,
пробуди в мене нежната жена.
На път те срещнах, беше се изгубил.
Помоли ме посока да ти дам.
Не карта, ни компас. Във мене обич
зашепна и дарих ти своя плам.
В телата ни, от битки изранени,
сърцата нежно трепнаха в нощта.
И в миг се осъзнахме, променени.
Посрещнахме с усмивка Любовта.
© Яна All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
-
!
-
За съжаление и аз съм от лудите генийчета на 21-ви век, които пишат поезия така, сякаш всичко разбират
-
Наздраве за всички бързо пораснали деца!
-
Много благодаря!
-
Пореден силен стих! Пишеш чувствено и мъдро за любовта...Много харесах!
Поздравления, Яна! -
Ивелина, Ваня, oksimoron - благодаря, че се поспряхте и коментирахте
-
Браво, Яна! Браво, момиче
-
Хареса ми
-
Смешко (Георги Костадинов ): и ти няма да спреш да ме критикуваш, но и аз няма да спра да пиша по своя си начин C'est la vie - на едни се харесвам, на други - не. Хубав ден ти желая!
myanakieva (МариЯ ): Много усмивки и от мен, Мария! -
-
по тийнейджърски драматично
силни, неживени думи от едно дете
не харесвам такива текстове
но
на повечето ще хареса
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
