Атина
Атина
Бях силна досега. На колене
не паднах ни веднъж насред тълпата.
Не сетих студ, ни жажда. Рамене
не сведох да посрещна самотата
и дръзка бях, и смела, неуморна.
В любов не вярвах. Спъвах се и падах.
Посрещнах с ярост гневната Горгона,
в безброй войни проливах кръв и страдах.
Сред свои – чужда, с многото – сама,
проклета слава все пред мен вървеше.
Пося в сърцата злоба завистта,
нерада бях и тъжно все ми беше.
Не сетих радост, нито ласка мила
и мислех, че животът е борба.
Ала съдбата, дар за мене скрила,
пробуди в мене нежната жена.
На път те срещнах, беше се изгубил.
Помоли ме посока да ти дам.
Не карта, ни компас. Във мене обич
зашепна и дарих ти своя плам.
В телата ни, от битки изранени,
сърцата нежно трепнаха в нощта.
И в миг се осъзнахме, променени.
Посрещнахме с усмивка Любовта.
© Яна All rights reserved.
