18 апр. 2008 г., 07:26

Атрофия

667 0 9
В мазоли са ръцете,
в гъбички краката...
Нервите ми сплетени,
разрошена косата...
Мускулите - схванати,
ставите скрибуцат.
Мозъкът - безпаметен,
сърцето ми е буца...
Пръстите - артритни,
лактите ми в рани...
Душата ми все пита
белег ли ще стане?...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Да..белезите по душата са най - страшните, Вальо! Аплодирам смелостта и таланта ти да го напишеш точно така - атрофично!
  • Може ли да преминеш през живота...без белези...
    Хубаво казано и написано...вълнуващо! с обич.
  • Оригинално!!!
  • Мдааа...
    Това става с едната дименсия.
    Я наблегни на другата
    Ковни две на екс и всичко ще е точно
    Сериозно - много ми хареса! Кратко, точно и ясно.
    Един живот в шепа...
    Поздравления и от мен!!!
    Благодаря!
  • познато... много... и последните два реда са най-гадните...

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...