18 abr 2008, 7:26

Атрофия

Poesía » Otra

671 0 9

В мазоли са ръцете,
в гъбички краката...
Нервите ми сплетени,
разрошена косата...
Мускулите - схванати,
ставите скрибуцат.
Мозъкът - безпаметен,
сърцето ми е буца...
Пръстите - артритни,
лактите ми в рани...
Душата ми все пита
белег ли ще стане?...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

valshebnica (Боряна Събева)

Да..белезите по душата са най - страшните, Вальо! Аплодирам смелостта и таланта ти да го напишеш точно така - атрофично!

2008-04-22T11:28:00+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Може ли да преминеш през живота...без белези...
Хубаво казано и написано...вълнуващо! с обич.

2008-04-18T14:31:29+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Оригинално!!!

2008-04-18T13:19:01+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Мдааа...
Това става с едната дименсия.
Я наблегни на другата
Ковни две на екс и всичко ще е точно
Сериозно - много ми хареса! Кратко, точно и ясно.
Един живот в шепа...
Поздравления и от мен!!!
Благодаря!

2008-04-18T12:15:01+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

познато... много... и последните два реда са най-гадните...

2008-04-18T12:05:53+03:00