Атрофия 

© Валентин Йорданов All rights reserved.

Comments

• valshebnica (Боряна Събева)

  2008-04-22T11:28:00+03:00
  Да..белезите по душата са най - страшните, Вальо! Аплодирам смелостта и таланта ти да го напишеш точно така - атрофично!
• mariniki (Магдалена Костадинова)

  2008-04-18T14:31:29+03:00
  Може ли да преминеш през живота...без белези...
  Хубаво казано и написано...вълнуващо! с обич.
• аннавлад (Анна Дюлгерова)

  2008-04-18T13:19:01+03:00
  Оригинално!!!
• Ена (Елена Гоцева)

  2008-04-18T12:15:01+03:00
  Мдааа...
  Това става с едната дименсия.
  Я наблегни на другата
  Ковни две на екс и всичко ще е точно
  Сериозно - много ми хареса! Кратко, точно и ясно.
  Един живот в шепа...
  Поздравления и от мен!!!
  Благодаря!
• Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

  2008-04-18T12:05:53+03:00
  познато... много... и последните два реда са най-гадните...
• Dark_Island (Таня Георгиева)

  2008-04-18T11:36:13+03:00
  ???Важното е да съществува ...под каквато и да е форма...
• petinka67 (Петя Кръстева)

  2008-04-18T10:49:07+03:00
  О, Вальо, след определен брой години цали започваме да усещаме от колко много части е съставено нашето тяло!
• kity (Людмила Нилсън)

  2008-04-18T08:58:09+03:00
  Остават белези, но като понамалеят мозъчните ни клетки, няма да ни пукаПоздрави!
• Самодива (Вики)

  2008-04-18T08:16:52+03:00
  Остроумна характеристика на ежедневието ... Поздрави!