Apr 18, 2008, 7:26 AM

Атрофия

Poetry » Other

665 0 9

В мазоли са ръцете,
в гъбички краката...
Нервите ми сплетени,
разрошена косата...
Мускулите - схванати,
ставите скрибуцат.
Мозъкът - безпаметен,
сърцето ми е буца...
Пръстите - артритни,
лактите ми в рани...
Душата ми все пита
белег ли ще стане?...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

valshebnica (Боряна Събева)

Да..белезите по душата са най - страшните, Вальо! Аплодирам смелостта и таланта ти да го напишеш точно така - атрофично!

2008-04-22T11:28:00+03:00
mariniki (Магдалена Костадинова)

Може ли да преминеш през живота...без белези...
Хубаво казано и написано...вълнуващо! с обич.

2008-04-18T14:31:29+03:00
аннавлад (Анна Дюлгерова)

Оригинално!!!

2008-04-18T13:19:01+03:00
Ена (Елена Гоцева)

Мдааа...
Това става с едната дименсия.
Я наблегни на другата
Ковни две на екс и всичко ще е точно
Сериозно - много ми хареса! Кратко, точно и ясно.
Един живот в шепа...
Поздравления и от мен!!!
Благодаря!

2008-04-18T12:15:01+03:00
Смешко (Ааааа Пфффффуууу)

познато... много... и последните два реда са най-гадните...

2008-04-18T12:05:53+03:00