Когато вечерта се спусна с обагрено в кръв лице,
отворихме прозорче на тавана с носле към нощното небе.
Загледани към небосвода, лежахме дълго в тишина.
Сиянието сякаш падна, в леглото край моята снага.
Обгърна ме магично, понесе ме по друми в нощта,
в галоп препускаща щастливо, върху криле на кон на любовта.
Галопът се превърна, във вихрен танц на литнало перце,
където сред звездите ярки, сияше усмихнато лице.
Летеше палаво перцето, обагрено в цвят от Borealis
и само вятърът терала, привлечено в премала морски бриз
положи влажното перце в гнездото на морския орел,
където на тавана неземно Сияние си е отвел.