Август
Разбулва снагата си обедна жега
под ситните капчици пот.
А вятърът, грабнал минутите нега,
се крие из синия свод.
Очите полепват от прах и умора.
Чешмичка лениво шурти.
Под гъстата сянка на стария орех
животът припомня мечти.
Трепери шосето, и в хълма полита
сред облак бръмчащи мухи.
Врабчетата пърхат от пир до насита
с изметени шепа трохи.
Под палещи ласки земята изпръхва
със сетна молитва за дъжд.
А август в лъчите си лятно въздъхва -
самотен в пожара си мъж.
От изгрев до залез, през дните вторачен,
прежуря горкият ерген.
Дано от обида след гръм да заплаче
и в миг да се плисне студен...
(Търсач на бисери)
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ясен Ведрин Все права защищены
