25 ago 2013, 16:44

Август 

  Poesía » Civil
619 0 6

Разбулва снагата си обедна жега
под ситните капчици пот.
А вятърът, грабнал минутите нега,
се крие из синия свод.


Очите полепват от прах и умора.
Чешмичка лениво шурти.
Под гъстата сянка на стария орех
животът припомня мечти.


Трепери шосето, и в хълма полита
сред облак бръмчащи мухи.
Врабчетата пърхат от пир до насита
с изметени шепа трохи.


Под палещи ласки земята изпръхва
със сетна молитва за дъжд.
А август в лъчите си лятно въздъхва -
самотен в пожара си мъж.


От изгрев до залез, през дните вторачен,
прежуря горкият ерген.
Дано от обида след гръм да заплаче
и в миг да се плисне студен...


(Търсач на бисери)

© Ясен Ведрин Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??