Август си тръгва и оставя печална следа.
Отивам на село, не издържам в града
Спасение ще търся под наш'та върба
Ръцете на майка с любов я дариха
С живот дълголетен и няколко стиха.
Август си тръгва и оставя печална съдба.
Белези нося, по двайсе, във всяка ръка
Нощем сънувам как лежа в бабината трева
Изхвърлих солницата с форма на пиле
Гозбите овкусявам със сълзичено биле.
Август си тръгва и оставя красива тъга.
Понякога спирам. И я виждам сама ...