Август си тръгва и оставя печална следа.

Отивам на село, не издържам в града

Спасение ще търся под наш'та върба

Ръцете на майка с любов я дариха

С живот дълголетен и няколко стиха.

Август си тръгва и оставя печална съдба.

Белези нося, по двайсе, във всяка ръка

Нощем сънувам как лежа в бабината трева

Изхвърлих солницата с форма на пиле

Гозбите овкусявам със сълзичено биле.

Август си тръгва и оставя красива тъга.

Понякога спирам. И я виждам сама

Копринено-нежна самотна Луна

Дъх на кокиче измамно ме гали

Пръст се оказа с безброй картофи в чували.

Август си тръгна и никого не пожали.

А след него горят безчет миокардни пожари

Отново сме търсещи и винаги ненамиращи

Отново сме искащи, свършвайки викащи

Лежим в леглата проклинайки себе си

Че излъга ни август, а скърбим за септември.