1 авг. 2021 г., 13:05

Август се усмихна

730 2 11

Август като морска мида се разтвори,

слънцето си скъта - бисерче в гръдта.

С бризът тихичко си заговори,

с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.

С полета на чайка, на небето се усмихна,

в облаче, мечтите летни си събра.

До скалите, стъпки в пясъка притихват,

а вълните лудо зацелуваха брега.

Той красив блондин е – слънчев мъж, 

с персеиди нощите подпалил,

а небето грейва в този звезден дъжд,

на мечтите сбъдване си пожелали.

Август, спомените летни пази,

в мидена черупка, с перлено сърце.

За последно се усмихва лятото и гази,

в изгрева, в морето, в очите на дете.

 

01.08.2021

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...