Август се усмихна
Август като морска мида се разтвори,
слънцето си скъта - бисерче в гръдта.
С бризът тихичко си заговори,
с‘ сърф се спусна по пенливата вълна.
С полета на чайка, на небето се усмихна,
в облаче, мечтите летни си събра.
До скалите, стъпки в пясъка притихват,
а вълните лудо зацелуваха брега.
Той красив блондин е – слънчев мъж,
с персеиди нощите подпалил,
а небето грейва в този звезден дъжд,
на мечтите сбъдване си пожелали.
Август, спомените летни пази,
в мидена черупка, с перлено сърце.
За последно се усмихва лятото и гази,
в изгрева, в морето, в очите на дете.
01.08.2021
