Августовско размишление
Светът заспа в мамона и се киска –
насън, наяве, кой ще разбере,
а суетата в новата си ризка
на добротата кожата дере.
Не стига друго, ковид ни притиска –
измислен генотип и много шум
с ваксини, страх и глупост, спешно искам
да разбера кой сват е, кой е кум.
Не знам, но робството не ми харесва:
в принуда на ваксини – предан роб,
лъжá плешивината си причесва,
залепна мрак на лисия си лоб.
Горчиво е през август битието,
напук на слънчевия ренесанс,
мамонът готви робство и зает е
да задуши поредния ни шанс
да бъдем хора – смели и щастливи,
не роби на пореден келепир.
В любов, ако растем - страхът загива,
в сърцата свобода лети безспир.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Милена Френкева Все права защищены
