17 янв. 2015 г., 19:19  

Автобиографична миниатюра

1.5K 3 8



Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще,
което крия.
И изтъкан от жилавата празнота,
сам себе си чрез другите презирал,
във сън от късата отсечка на нощта,
убежище несигурно за своя аз
намирам.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Младен Мисана Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Непримирим дух, изтъкан от противоречия и съмнения! Няма покой за такъв човек! Поздравления, поредните!
  • Благодаря на Васил и Евелина, че удостоиха с внимание този мой скромен текст и им пожелавам една благосклонна и усмихната нова седмица!
  • Всеки индивид сам създава своя рамка и пълни канавата в нея..., разлистя, създава и саморазкрива...!!!
    "И изтъкан от жилавата празнота,
    сам себе си чрез другите презирал,
    във сън от късата отсечка на нощта,
    убежище несигурно, за свойто аз намирам."
  • Благодаря за вниманието ви към скромното ми стихотворение:

    Пламена, Стефан /poetry-as-song/, Септември /comeon/, Мая /m-nar/, Даниел, Роси, Исмаил, Сеси /странница/, Кети /Katriona/, Стойна, Елица.

    Трогнат съм от факта, че харесахте текста ми и от човешкото ви отношение!

    П.С. Възможно е да съм пропуснал някой, ако е коментирал и коментарът му е бил сред изтритите. Ако е така, го моля да ме извини, защото е по-причина на паметта ми.
  • Един търсещ и неспокоен дух никога не може да намери пристанище.
    С непримиримостта, че всичко му противостои той продължава да търси себе
    си дори и чрез другите.
    Във втория куплет стига до кулминацията:
    "И изтакан от жилавата празнота,
    сам себе си чрез другите презирал,
    във сън от късата отсечка на нощта,
    убежище несигурно за свойто аз намирам."
    Поздравявам те, Мисана, за новата ти творба и те оценям най-високо!

Выбор редактора

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...