17.01.2015 г., 19:19  

Автобиографична миниатюра

1.5K 3 8



Във тъмното стопявам се отвред.
Далечината ме изправя
срещу мен самия -
последица от краткотрайния живот,
издънка на несбъднатото бъдеще,
което крия.
И изтъкан от жилавата празнота,
сам себе си чрез другите презирал,
във сън от късата отсечка на нощта,
убежище несигурно за своя аз
намирам.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Младен Мисана Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Непримирим дух, изтъкан от противоречия и съмнения! Няма покой за такъв човек! Поздравления, поредните!
  • Благодаря на Васил и Евелина, че удостоиха с внимание този мой скромен текст и им пожелавам една благосклонна и усмихната нова седмица!
  • Всеки индивид сам създава своя рамка и пълни канавата в нея..., разлистя, създава и саморазкрива...!!!
    "И изтъкан от жилавата празнота,
    сам себе си чрез другите презирал,
    във сън от късата отсечка на нощта,
    убежище несигурно, за свойто аз намирам."
  • Благодаря за вниманието ви към скромното ми стихотворение:

    Пламена, Стефан /poetry-as-song/, Септември /comeon/, Мая /m-nar/, Даниел, Роси, Исмаил, Сеси /странница/, Кети /Katriona/, Стойна, Елица.

    Трогнат съм от факта, че харесахте текста ми и от човешкото ви отношение!

    П.С. Възможно е да съм пропуснал някой, ако е коментирал и коментарът му е бил сред изтритите. Ако е така, го моля да ме извини, защото е по-причина на паметта ми.
  • Един търсещ и неспокоен дух никога не може да намери пристанище.
    С непримиримостта, че всичко му противостои той продължава да търси себе
    си дори и чрез другите.
    Във втория куплет стига до кулминацията:
    "И изтакан от жилавата празнота,
    сам себе си чрез другите презирал,
    във сън от късата отсечка на нощта,
    убежище несигурно за свойто аз намирам."
    Поздравявам те, Мисана, за новата ти творба и те оценям най-високо!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...