Автобусна спирка
505
1
0
Понеже всеки ден пътувам
гледам некролози докато чакам.
Чета, поглеждам снимки, умувам
дали човекът се радвал и плакал.
Имал ли си е негови красиви мечти
обичал ли е, получавал ли е любов.
Преди да спре сърцето му да тупти
дали е живял пълноценен живот.
Е,то после спирам да разсъждавам
защото автобусът идва да ме вземе.
Но разбрах, че трябва да продължавам
да живея, да се радвам, че няма време.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Явор Перфанов Все права защищены
