Автобусна спирка

Понеже всеки ден пътувам
гледам некролози докато чакам.
Чета, поглеждам снимки, умувам
дали човекът се радвал и плакал.

Имал ли си е негови красиви мечти
обичал ли е, получавал ли е любов.
Преди да спре сърцето му да тупти
дали е живял пълноценен живот.

Е,то после спирам да разсъждавам
защото автобусът идва да ме вземе.
Но разбрах, че трябва да продължавам
да живея, да се радвам, че няма време.