9 мая 2008 г., 07:35

Автомобилна басня

745 0 7
Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина,
закупена на лизинг в магазина,
прошепна тихо, горда при това:
"Каруца си ти вече, не кола!"
Първата обидата преглътна,
запали и волана рязко врътна.
Заби муцуна в лявата врата
на още неплатената кола.
На паркинга настана суматоха.
Зяпачи и полиция дойдоха.
Всичката разбита ламарина
вдигнаха я... Тя за скрап замина...

От случката поуката е ясна:
И светлината някога угасва...



Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...