Автомобилна басня
Две коли на паркинг разговарят.
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина,
закупена на лизинг в магазина,
прошепна тихо, горда при това:
"Каруца си ти вече, не кола!"
Първата обидата преглътна,
запали и волана рязко врътна.
Заби муцуна в лявата врата
на още неплатената кола.
На паркинга настана суматоха.
Зяпачи и полиция дойдоха.
Всичката разбита ламарина
вдигнаха я... Тя за скрап замина...
От случката поуката е ясна:
И светлината някога угасва...
Едната казва: "Много се измарям.
Разхлопват ми се вече буталата.
Шарнирите ми също са разклатени..."
Другата бе нова лимузина,
закупена на лизинг в магазина,
прошепна тихо, горда при това:
"Каруца си ти вече, не кола!"
Първата обидата преглътна,
запали и волана рязко врътна.
Заби муцуна в лявата врата
на още неплатената кола.
На паркинга настана суматоха.
Зяпачи и полиция дойдоха.
Всичката разбита ламарина
вдигнаха я... Тя за скрап замина...
От случката поуката е ясна:
И светлината някога угасва...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентин Йорданов Всички права запазени
