2 февр. 2011 г., 07:00

Автопародия

1.1K 0 2

Автопародия



(предизвикано от Славимир Генчев)

Веднъж, по Пътя, смирена Щастието срещнах...
но спънах се в торбичка с леща.
Зърната пръснати започнах да събирам -
(опасни са, та никой върху тях да се не хлъзне)
и то естеcтвено, че ме отмина.
Сега не знам какво да мисля -
добре ли е, че всичките зрънца във шепа стискам?
Ще ги посея, може би след няколко реколти
ще имам много, за да ми напомнят -
когато пак пред Щастието се препъна
да го даря с чувалче леща... в тъмното.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лилия Ресенска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...