Автопародия

Feb 2, 2011, 7:00 AM

Poetry » Phylosophy

717 0 2

Автопародия

(предизвикано от Славимир Генчев)

Веднъж, по Пътя, смирена Щастието срещнах...
но спънах се в торбичка с леща.
Зърната пръснати започнах да събирам -
(опасни са, та никой върху тях да се не хлъзне)
и то естеcтвено, че ме отмина.
Сега не знам какво да мисля -
добре ли е, че всичките зрънца във шепа стискам?
Ще ги посея, може би след няколко реколти
ще имам много, за да ми напомнят -
когато пак пред Щастието се препъна
да го даря с чувалче леща... в тъмното.

Свързани произведения

Comments

Please sign in with your account so you can comment and vote.

purpleinrock (Даниел Авдала)

2011-02-10T14:11:18+02:00

Добре е да си пазиш торбичка леща или да "пожънеш няколко реколти", за да "имаш едно на ум", ако срещнеш Щастието. Мъдро и реално! Поздрави!
Аквалия (Лилия Ресенска)

2011-02-02T08:47:35+02:00

Руми, благодаря!