АВТОПОРТРЕТ СЪС СЪЛЗА
... поболя се лятото – и легна
върху хълма с жълтите треви,
дюлята прегърна го последна
и му каза: – Карай да върви!
Мушмулата кротичко закапа,
тихо пожела му: – Прав ти път! –
и напълни старата му капа
с меките си капчици дъждът.
Косерче прощално му подсвирна.
Облаците скубеха бради.
Тихата мъглица с дъх на смирна ...