27 авг. 2015 г., 18:30

Автопортрет в наследство

448 0 0

Рисувам със усмивка и въздишка,
извайвам с прошка и сълза,
с най-нежната душевна нишка
портрета недовършен до сега.

Очите виждат във анфас,
душата профилът тълкува
противоречия е резултатът, пласт,
препятствия, които пропътувам.

Художник с опит, с идентичност,
зад себе си с не-малко стаж,
и възраст непреклонна във наличност,
а другото навярно е мираж.

Все казват, че с това се учим,
в йерархията така растем,
мъдрост във живота ще получим,
и цена, каква за нея ще дадем.

Платно, все още го рисувам,
всеки ден във нови цветове,
така ще е до като съществувам
и открия истинското му лице.

Но в тонове най-пъстри на финала
творение достойно ще получа,
на своите наследство ще съм дала,
това, което трябва да научат.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Гинка Любенова Косева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...