27.08.2015 г., 18:30 ч.

Автопортрет в наследство 

  Поезия » Друга
275 0 0

Рисувам със усмивка и въздишка,
извайвам с прошка и сълза,
с най-нежната душевна нишка
портрета недовършен до сега.

Очите виждат във анфас,
душата профилът тълкува
противоречия е резултатът, пласт,
препятствия, които пропътувам.

Художник с опит, с идентичност,
зад себе си с не-малко стаж,
и възраст непреклонна във наличност,
а другото навярно е мираж.

Все казват, че с това се учим,
в йерархията така растем,
мъдрост във живота ще получим,
и цена, каква за нея ще дадем.

Платно, все още го рисувам,
всеки ден във нови цветове,
така ще е до като съществувам
и открия истинското му лице.

Но в тонове най-пъстри на финала
творение достойно ще получа,
на своите наследство ще съм дала,
това, което трябва да научат.

© Гинка Любенова Косева Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??