14 июн. 2012 г., 21:29

Авторска дилема

968 0 1

Авторска дилема

 

И отново се замислям,

и  виждам истина една,

мога ли да се навеждам,

ще имам всякакви блага!

 

Въпросът е  дали ще искам

такъв товар да понеса,

ще стана ли затуй подлога,

каквато други вече са?

 

А трябва ли такъв да съм,

не е ли късно да съм друг,

та мен животът ме научи 

да стигам всичко с много труд!

 

Така ме учеше баща ми,

такъв завет ми завеща,

човек наистина  да бъда,

това бе моята мечта.

 

И аз вървях по този път 

със гордо вдигната глава,

не искам вече, късно е,

надолу да се наведа!

 

Затуй на всекиго ще кажа,

че следвах  твърдо свойта цел,

това  бе моята  награда,

която  вече съм приел!

 

2012г.       SRG

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойко Георгиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...