28 окт. 2020 г., 08:36  

В годините дадени назаем

471 0 0

                                 В годините, дадени назаем,

                                 колко са, никога не знаем,

                                 тичаме от сутрин до здрач

                                 да надиграем и най-големия играч.

                    

                                 Щураме се като мишки в брашно,

                                 мислим, че знаем едно и сто,

                                 трупаме за милион години  –

                                 скандал накрая за роднини.

                  

                                 А Той ни гледа с усмивка лека,

                                 часовника премества го полека,

                                 стрелките покажат ли последний час,

                                 Той изпраща я при нас.

                 

                                 Дали е човек от класа висша,

                                 твар обикновена, душица низша,

                                 разлика не прави Тя с косата,

                                 слага край на заблудата и суетата.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никола Яндов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...