В годините, дадени назаем,

                                 колко са, никога не знаем,

                                 тичаме от сутрин до здрач

                                 да надиграем и най-големия играч.

                                 Щураме се като мишки в брашно,

                                 мислим, че знаем едно и сто,

                                 трупаме за милион години  –

                                 скандал накрая за роднини.

                                 А Той ни гледа с усмивка лека,

                                 часовника премества го полека,

                                 стрелките покажат ли последний час,

                                 Той изпраща я при нас.

                                 Дали е човек от класа висша,

                                 твар обикновена, душица низша,

                                 разлика не прави Тя с косата,

                                 слага край на заблудата и суетата.