Аязмото

Свещен е скръбният плач на Иконата...
Свещена е силата на водата...
Тук всички пристъпват с поклони.
Ниска е горе вратата...

Храмът е простичък, вътре в скалата...
Измит със кръв е олтарът...
Няма изписване, няма позлата...
Дузина свещи догарят...

Този, комуто сърцето е грубо,
този, който сбъркал е Пътя,
този който е Бога изгубил,
който се чувства безплътен...

Моли за Мъдрост, моли за Сила...
Душата Покой да намери...
Писва човеку с натегнати жили...
Далеко са Райските двери...

Блага не молете! Те са си тлен...
Светлината е най-важна в неволи!
Помнете от мене: - Този е благословен,
който за други се моли!

Жулли (Юлия Димитрова)

2010-02-18T18:41:54+02:00

Така е. Аплодирам те!
sofia_air (Людмила Билярска)

2010-02-18T17:41:33+02:00

"Помнете от мене: - Този е благословен,
който за други се моли!" - Да!
Аязмото - твоят стих ме завърна отново там... Поздрави, Краси!
paula (Паула Петрова)

2010-02-18T10:41:26+02:00

Така е! Поздрав, Зем!
Laska (Ласка Александрова)

2010-02-18T10:03:48+02:00

Много хубав стих!
exs_77 (Екатерина Спасова)

2010-02-18T09:03:08+02:00

Това е истината, хареса ми!