Аязмото
Аязмото
Свещен е скръбният плач на Иконата...
Свещена е силата на водата...
Тук всички пристъпват с поклони.
Ниска е горе вратата...
Храмът е простичък, вътре в скалата...
Измит със кръв е олтарът...
Няма изписване, няма позлата...
Дузина свещи догарят...
Този, комуто сърцето е грубо,
този, който сбъркал е Пътя,
този който е Бога изгубил,
който се чувства безплътен...
Моли за Мъдрост, моли за Сила...
Душата Покой да намери...
Писва човеку с натегнати жили...
Далеко са Райските двери...
Блага не молете! Те са си тлен...
Светлината е най-важна в неволи!
Помнете от мене: - Този е благословен,
който за други се моли!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Красимир Дяков Todos los derechos reservados
