18 feb 2010, 7:14

Аязмото 

  Poesía » Civil
504 0 5

Аязмото

Свещен е скръбният плач на Иконата...
Свещена е силата на водата...
Тук всички пристъпват с поклони.
Ниска е горе вратата...

Храмът е простичък, вътре в скалата...
Измит със кръв е олтарът...
Няма изписване, няма позлата...
Дузина свещи догарят...

Този, комуто сърцето е грубо,
този, който сбъркал е Пътя,
този който е Бога изгубил,
който се чувства безплътен...

Моли за Мъдрост, моли за Сила...
Душата Покой да намери...
Писва човеку с натегнати жили...
Далеко са Райските двери...

Блага не молете! Те са си тлен...
Светлината е най-важна в неволи!
Помнете от мене: - Този е благословен,
който за други се моли!

 

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??