30 сент. 2006 г., 16:32

Аз

815 1 17
Жестока съм в Добротата
и мразя силно в Любовта.
Пилея ценното в душата.
Пълзя преди да полетя.

През сълзи винаги се смея
изстивам в огън, в студ- горя.
В смърт живота си живея.
Разбивам всичко що градя.

Наказвам щом съм наградила.
Лекувам след като раня.
В душата си съм приютила
и Ангел свят, и Сатана.

Осъждам, без да са сгрешили.
Тъгувам в радост, в смях - тъжа.
Най-силна - щом изгубя сили.
Най-лоша - след като простя.

И в мен безумно се преплитат
добро и зло; лъчи и мрак...
Разбирам с болка във очите
- сама на себе си съм враг!


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Магдалена Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Силен стих!Такива сме хората:черно-бели!Поздрав!
  • Хубав, силен стих! Поздрави!
  • Браво!браво!браво!
    Меги много ми хареса-толкова много огън има в тази ти творба..чете се на един дъх и остава в съзнанието..Браво!
  • Много силен стих... Съчетание на антиподи... Всички сме такива, иначе нямаше да е интересно.
  • Браво, Меганс! Невероятно си описала противоречията в душите ни!
    Силен , искрен стих!
    Поздравления!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...