Sep 30, 2006, 4:32 PM

Аз

  Poetry
814 1 17
Жестока съм в Добротата
и мразя силно в Любовта.
Пилея ценното в душата.
Пълзя преди да полетя.

През сълзи винаги се смея
изстивам в огън, в студ- горя.
В смърт живота си живея.
Разбивам всичко що градя.

Наказвам щом съм наградила.
Лекувам след като раня.
В душата си съм приютила
и Ангел свят, и Сатана.

Осъждам, без да са сгрешили.
Тъгувам в радост, в смях - тъжа.
Най-силна - щом изгубя сили.
Най-лоша - след като простя.

И в мен безумно се преплитат
добро и зло; лъчи и мрак...
Разбирам с болка във очите
- сама на себе си съм враг!


Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Магдалена Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Силен стих!Такива сме хората:черно-бели!Поздрав!
  • Хубав, силен стих! Поздрави!
  • Браво!браво!браво!
    Меги много ми хареса-толкова много огън има в тази ти творба..чете се на един дъх и остава в съзнанието..Браво!
  • Много силен стих... Съчетание на антиподи... Всички сме такива, иначе нямаше да е интересно.
  • Браво, Меганс! Невероятно си описала противоречията в душите ни!
    Силен , искрен стих!
    Поздравления!

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...