Аз
и мразя силно в Любовта.
Пилея ценното в душата.
Пълзя преди да полетя.
През сълзи винаги се смея
изстивам в огън, в студ- горя.
В смърт живота си живея.
Разбивам всичко що градя.
Наказвам щом съм наградила.
Лекувам след като раня.
В душата си съм приютила
и Ангел свят, и Сатана.
Осъждам, без да са сгрешили.
Тъгувам в радост, в смях - тъжа.
Най-силна - щом изгубя сили.
Най-лоша - след като простя.
И в мен безумно се преплитат
добро и зло; лъчи и мрак...
Разбирам с болка във очите
- сама на себе си съм враг!
© Магдалена Василева All rights reserved.