30.09.2006 г., 16:32

Аз

809 1 17
Жестока съм в Добротата
и мразя силно в Любовта.
Пилея ценното в душата.
Пълзя преди да полетя.

През сълзи винаги се смея
изстивам в огън, в студ- горя.
В смърт живота си живея.
Разбивам всичко що градя.

Наказвам щом съм наградила.
Лекувам след като раня.
В душата си съм приютила
и Ангел свят, и Сатана.

Осъждам, без да са сгрешили.
Тъгувам в радост, в смях - тъжа.
Най-силна - щом изгубя сили.
Най-лоша - след като простя.

И в мен безумно се преплитат
добро и зло; лъчи и мрак...
Разбирам с болка във очите
- сама на себе си съм враг!


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Магдалена Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Силен стих!Такива сме хората:черно-бели!Поздрав!
  • Хубав, силен стих! Поздрави!
  • Браво!браво!браво!
    Меги много ми хареса-толкова много огън има в тази ти творба..чете се на един дъх и остава в съзнанието..Браво!
  • Много силен стих... Съчетание на антиподи... Всички сме такива, иначе нямаше да е интересно.
  • Браво, Меганс! Невероятно си описала противоречията в душите ни!
    Силен , искрен стих!
    Поздравления!

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...