Пресукан лен, с мъничко златно... във очите ми, за да подчертае цвета на кафявото. В душата ми влюбени лебеди, оставят най-нежният мъх от крилата си. По гърба разпилени, в наситено алено, косите ми иземат на вятара ласката. Все още съм млада!... Над реката мъглата се вдига! И по водите в лодка от изгреви е мойто... разбиране! Ще бъде утре... за да сваля от врата си синджирчето (пазещо толкова спомени) и да прегърна... може би своето Бъдеще!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.