АЗ
Пресукан лен,
с мъничко златно...
във очите ми,
за да подчертае цвета на кафявото.
В душата ми
влюбени лебеди,
оставят най-нежният мъх от крилата си.
По гърба разпилени,
в наситено алено,
косите ми иземат
на вятара ласката.
Все още съм млада!...
Над реката
мъглата се вдига!
И по водите
в лодка от изгреви
е мойто... разбиране!
Ще бъде утре...
за да сваля
от врата си синджирчето
(пазещо толкова спомени)
и да прегърна...
може би своето Бъдеще!
1.07.2007г.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Женина Богданова Все права защищены
