Jul 1, 2007, 8:43 AM

АЗ 

  Poetry
663 0 5

Пресукан лен,
с мъничко златно...
във очите ми,
за да подчертае цвета на кафявото.
В душата ми
влюбени лебеди,
оставят най-нежният мъх от крилата си.
По гърба разпилени,
в наситено алено,
косите ми иземат
на вятара ласката.
Все още съм млада!...
Над реката
мъглата се вдига!
И по водите
в лодка от изгреви
е мойто... разбиране!
Ще бъде утре...
за да сваля
от врата си синджирчето
(пазещо толкова спомени)
и да прегърна...
може би своето Бъдеще!

1.07.2007г.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??