Jul 1, 2007, 8:43 AM

АЗ

  Poetry
792 0 5

Пресукан лен,
с мъничко златно...
във очите ми,
за да подчертае цвета на кафявото.
В душата ми
влюбени лебеди,
оставят най-нежният мъх от крилата си.
По гърба разпилени,
в наситено алено,
косите ми иземат
на вятара ласката.
Все още съм млада!...
Над реката
мъглата се вдига!
И по водите
в лодка от изгреви
е мойто... разбиране!
Ще бъде утре...
за да сваля
от врата си синджирчето
(пазещо толкова спомени)
и да прегърна...
може би своето Бъдеще!

1.07.2007г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Женина Богданова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...