19 нояб. 2007 г., 19:53

Аз!

866 0 3
Не съм искала да те срещам.
Не съм планувала да бъдеш до мен.
Не съм искала някога да бъда нечия,
                                  камо ли пък твоя.
Знаела съм какво е да обичаш, да мразиш, да се смееш
                                  и без теб.

Аз бях всичко - и буря, и море,

                                 и пролет, и лято,
                                 и младост, и страст,
                                 и усмивка, и слънце.

Аз бях и мрак, и тъга,
               и пъкъл, и страх.

Живях и умирах с всеки нов ден.

Бях  и нежна, и мила,
          и вярна, и зла,
бях огън - стихия,
бях дъжд и мъгла.

Аз имах и много, и малко,
                   и всичко, и нищо,
                   но нямах сърце и душа...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно е!Остани такава,не се променяй,въпреки чувствата!Много силно!Поздрави!
  • Благодаря за изказаните мнения, все пак всеки има право на свое, както и на различен вкус
  • Не съм искала някога да бъда нечия,
    камо ли пък твоя.

    !!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...