19 нояб. 2007 г., 19:53

Аз!

861 0 3
Не съм искала да те срещам.
Не съм планувала да бъдеш до мен.
Не съм искала някога да бъда нечия,
                                  камо ли пък твоя.
Знаела съм какво е да обичаш, да мразиш, да се смееш
                                  и без теб.

Аз бях всичко - и буря, и море,

                                 и пролет, и лято,
                                 и младост, и страст,
                                 и усмивка, и слънце.

Аз бях и мрак, и тъга,
               и пъкъл, и страх.

Живях и умирах с всеки нов ден.

Бях  и нежна, и мила,
          и вярна, и зла,
бях огън - стихия,
бях дъжд и мъгла.

Аз имах и много, и малко,
                   и всичко, и нищо,
                   но нямах сърце и душа...


Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мартина Ангелова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Разкошно е!Остани такава,не се променяй,въпреки чувствата!Много силно!Поздрави!
  • Благодаря за изказаните мнения, все пак всеки има право на свое, както и на различен вкус
  • Не съм искала някога да бъда нечия,
    камо ли пък твоя.

    !!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...