19.11.2007 г., 19:53

Аз!

857 0 3
Не съм искала да те срещам.
Не съм планувала да бъдеш до мен.
Не съм искала някога да бъда нечия,
                                  камо ли пък твоя.
Знаела съм какво е да обичаш, да мразиш, да се смееш
                                  и без теб.

Аз бях всичко - и буря, и море,

                                 и пролет, и лято,
                                 и младост, и страст,
                                 и усмивка, и слънце.

Аз бях и мрак, и тъга,
               и пъкъл, и страх.

Живях и умирах с всеки нов ден.

Бях  и нежна, и мила,
          и вярна, и зла,
бях огън - стихия,
бях дъжд и мъгла.

Аз имах и много, и малко,
                   и всичко, и нищо,
                   но нямах сърце и душа...


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мартина Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Разкошно е!Остани такава,не се променяй,въпреки чувствата!Много силно!Поздрави!
  • Благодаря за изказаните мнения, все пак всеки има право на свое, както и на различен вкус
  • Не съм искала някога да бъда нечия,
    камо ли пък твоя.

    !!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....