Аз
Аз нося в себе си крещяща тишина,
със устните си изгрева събуждам,
в косите ми се крие палаво нощта,
на вечността по миглите танцувам.
В прегръдката ми стенат планини,
в недрата ми бушуват водопади,
звезди се давят в двете ми очи,
целувките ми напояват жадни.
С ръцете си разпалвам светлини,
душата ми побира урагани,
поискам ли те - с мене остани,
да излекувам предните ти рани.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ирена Иванова Все права защищены
