Aз бях...
В ръцете ти, трепереща от обич,
прелях във лунна светлина,
когато се пресегна да помилваш
и тялото, и моята душа...
В душата ти съм светла и красива!
Оглеждам се във поза и анфас,
там своята постеля моята намира
и слива се със твоята в захлас!
В очите ти потънах до забрава,
на устните ти дишането бях!
Не зная, утрото какво ми предвещава!
Но зная! В твоята душа живях!
прелях във лунна светлина,
когато се пресегна да помилваш
и тялото, и моята душа...
В душата ти съм светла и красива!
Оглеждам се във поза и анфас,
там своята постеля моята намира
и слива се със твоята в захлас!
В очите ти потънах до забрава,
на устните ти дишането бях!
Не зная, утрото какво ми предвещава!
Но зная! В твоята душа живях!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Евгения Тодорова Все права защищены
