Aз бях...
В ръцете ти, трепереща от обич,
прелях във лунна светлина,
когато се пресегна да помилваш
и тялото, и моята душа...
В душата ти съм светла и красива!
Оглеждам се във поза и анфас,
там своята постеля моята намира
и слива се със твоята в захлас!
В очите ти потънах до забрава,
на устните ти дишането бях!
Не зная, утрото какво ми предвещава!
Но зная! В твоята душа живях!
прелях във лунна светлина,
когато се пресегна да помилваш
и тялото, и моята душа...
В душата ти съм светла и красива!
Оглеждам се във поза и анфас,
там своята постеля моята намира
и слива се със твоята в захлас!
В очите ти потънах до забрава,
на устните ти дишането бях!
Не зная, утрото какво ми предвещава!
Но зная! В твоята душа живях!
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados
