Аз бях един случаен минувач
АЗ БЯХ ЕДИН СЛУЧАЕН МИНУВАЧ
Поел на път по пътя неминуем, повярвай, че се случват чудеса!
Молитвите ти Господ Бог ще чуе, какво че ти е тихичък гласа?
Стократно от боклука ще се върнат от тебе сторените добрини.
И ще повярваш, че за теб тепърва отваря Бог най-благите си дни.
Възторзи, скръб, стенания, печали – за теб те бяха само празен шум.
Дали ще мине някой друг, едва ли? – по твоя, отлетял нанейде, друм.
Каквото си изплакал, пял, говорил, поне да беше си го премълчал?
В небесните Авгиеви обори! – ще ринеш бездни безсловесна кал.
Ти беше най-щастливият бездомник, ти нивга не пълзя на колене!
Дано светът с добро да те запомни! – и с обич нявга да те спомене.
3 януарий 2023 г.
гр. Варна, 11, 25 ч.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валери Станков Все права защищены
