Аз често със Морето си говоря...
Аз често със Морето си говоря...
Море, море, във твоята безкрайност
не вярвам аз, понеже вече знам
зад хоризонта скритата ти тайна
и неведнъж дори съм бивал там!...
По острови населени с мулатки
съм хвърлял котва във вечерен час,
в тропични нощи, огнени кратки,
потъвал съм в горещата им страст...
Там проумях Човешката безкрайност
на залезите в нежната тъга...
Под палмите в мечтите си омаян
се радвах на уюта на брега...
... Море, море, ти знаеш ли: „Оттатък”
дали ще има лодки и платна-
все пак, да бъде поносимо някак,
пътуването ни през Вечността!...
Коста Качев
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Коста Качев Все права защищены
