19 янв. 2023 г., 09:39

Аз дишам

471 1 2

АЗ ДИШАМ

 

... годините от мен какво си взеха? –

пък и какво ми дадоха? – не знам.

На хвърлей вик живея от успеха,

но той от мен таѝ се нейде – там.

Там – дето няма нивга да отида.

Там, дето радостта ще милне друг.

И – айсберг от ръба на Антарктида,

на стихчета топя се – във Фейсбук.

 

Разпадам се – и вижда му се краят.

Не е! – за жалост – Седмото небе,

там, дето бели ангели играят! –

щом сутрин палне изгревът фламбе.

В писателската своя кротка ниша

за всички болки на света простих.

Не случих на живот, обаче дишам! –

в сълза и смях, във спомен, сън и стих.

 

18 януарий 2023 г.

гр. Варна, 20, 00 ч.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....