Аз дишам
АЗ ДИШАМ
... годините от мен какво си взеха? –
пък и какво ми дадоха? – не знам.
На хвърлей вик живея от успеха,
но той от мен таѝ се нейде – там.
Там – дето няма нивга да отида.
Там, дето радостта ще милне друг.
И – айсберг от ръба на Антарктида,
на стихчета топя се – във Фейсбук.
Разпадам се – и вижда му се краят.
Не е! – за жалост – Седмото небе,
там, дето бели ангели играят! –
щом сутрин палне изгревът фламбе.
В писателската своя кротка ниша
за всички болки на света простих.
Не случих на живот, обаче дишам! –
в сълза и смях, във спомен, сън и стих.
18 януарий 2023 г.
гр. Варна, 20, 00 ч.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валери Станков Всички права запазени
