Карлсон,приятелю,стана ми скучно!
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е.
Аз съм затворник в този сумрак!
Някакъв прилеп нахално люлее
остра муцунка над прашния праг.
Искам да счупиш оная прокоба,
дето прилича на звънко стъкло!
Знам,че крадците бездруго ме дебнат.
Аз ще се смея над тях...И какво? ...