Аз,Дребосъчето!
Карлсон,приятелю,стана ми скучно!
С моята сянка играем шах-мат...
Мишки огризват старите чувства.
Зъзне прозорецът - смръщен от хлад.
Лампа мъждее...Почти като свещ е.
Аз съм затворник в този сумрак!
Някакъв прилеп нахално люлее
остра муцунка над прашния праг.
Искам да счупиш оная прокоба,
дето прилича на звънко стъкло!
Знам,че крадците бездруго ме дебнат.
Аз ще се смея над тях...И какво?
Сивият делник така ми омръзна -
с темите,с грешките,с вечния глад...
Тясно пространство,което обвързва
всяка мечта с паяк зъл и всеяд!
Този дом ми е чужд.Покриви търся!
Вече се сипят плеяди звезди.
Мога да бъда достойният спътник -
с перка,без мерник.Ти само кажи!
Нека летящите хора да имат
някой,когото да вземат на гръб.
Полет над мрака - сред звездната свила!
Скок на Живота и сила за път!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Маргарита Петрова Всички права запазени
Произведението е участник в конкурса:
