С очи студени гледаш пак към мен,
и някак те ми казват, че си вече изморен.
Да се опитваш все да ме догониш,
докато бягам аз към своята мечта.
Да се опитваш с моята лудост пак и пак да се пребориш,
с моята лудост, мен и моята мечта.
А аз се впускам все към нея,
устремена с цялото си същество,
защото зная, себе си ако намеря,
ще намеря своето божество.
Аах, как издават те очите,
толкоз плахо гледат ме и днес,
и питат се дали съм още тяхната прекрасна гледка,
дали и утре още ще съм аз?
С очи студени гледаш пак към мен,
и някак те ми казват, че си вече изморен.
Обичам те когато си така сломен,
тогава осъзнавам колко силно ме обичаш,
колко силно искаш да си с мен.
Дано и ти да осъзнаеш,
безусловно те обичам,

• много значиш ти за мен!