19.07.2014 г., 11:06

Аз и моята мечта

549 0 0

С очи студени гледаш пак към мен,
и някак те ми казват, че си вече изморен.
Да се опитваш все да ме догониш,
докато бягам аз към своята мечта.
Да се опитваш с моята лудост пак и пак да се пребориш,
с моята лудост, мен и моята мечта.
А аз се впускам все към нея,
устремена с цялото си същество,
защото зная, себе си ако намеря,
ще намеря своето божество.
Аах, как издават те очите,
толкоз плахо гледат ме и днес,
и питат се дали съм още тяхната прекрасна гледка,
дали и утре още ще съм аз?
С очи студени гледаш пак към мен,
и някак те ми казват, че си вече изморен.
Обичам те когато си така сломен,
тогава осъзнавам колко силно ме обичаш,
колко силно искаш да си с мен.
Дано и ти да осъзнаеш,
безусловно те обичам,

  • много значиш ти за мен! 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Живка Карастоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...