Нощта превръща се във ден
в мига, във който си до мен,
дърветата разцъфват пак,
окрилени от прогонения мрак.
А аз и ти - ний сме само две деца,
бродещи навред през земната мъгла,
вечно хванати ръка в ръка,
бранейки през бури любовта.
Очите - винаги във бъдещето вперени,
устните - едни за други веч намерени,
сърцата - за нежността едничка те милеят,
а душите... ах, душите! - до сетен дъх в едно ще тлеят!